20° C, ясно небе
Досега той беше перфектният пример за добро развитие, с износ за САЩ и азиатските държави
Бизнесът с рапани се разви добре благодарение на популацията в българската акватория на Черно море. През последните години обаче това се променя заради намаляващата храна на този хищен охлюв. Проблемът ще бъде във фокуса на предстоящото на 12 март заседание на Консултативния съвет за Черно море. В срещата ще участват учени, представители на институциите в България и Румъния, както и директорът на DG MARE в Европейската комисия.
Основната функция на Консултативния съвет за Черно море (Black Sea Advisory Council) е да консултира Европейската комисия по всякакви въпроси свързани с Черно море. Работата на съвета се финансира на 90% от Европейския съюз и на 10% от неправителствените организации, членуващи в него.
„Нееднократно ЕК е подчертавала, че разчита много на консултативните съвети. Със своето участие в съвета ние успяхме да утвърдим Варна като морска столица на България", посочи Йордан Господинов, изпълнителен директор на асоциация БГ Фиш и председател на Консултативният съвет за Черно море (КСЧМ) със седалище във Варна и с офис в румънския град Констанца.
Голяма част от риболовната индустрия в България е свързана с рапана. Десетки кораби и фабриките у нас добиват и преработват този морски охлюв, изнасят го като продукт с добавена стойност. За страната ни рапанът е 100% експортно ориентирана суровина, като основните пазари са Южна Корея, Япония, Китай, САЩ.
В България няма традиция да се консумират
рапани, докато в Румъния има търсене,
обясни Йордан Господинов за „Български фермер".
Според него риболовният сектор в България трябва да се подпомага с държавни, а не само с европейски средства. Форсмажорните обстоятелства като ковид и войната в Украйна изискват прилагането на схема за държавна помощ и за рибарския сектор, както е в останалите сектори, където тази помощ допълва програмите, финансирани от ЕС, подчерта браншовият представител и обобщи: „Бомбите са в морето, а държавните помощи са за полето. Забраняват ни да ловим, провеждат военни обучения. Като цяло все пак ние имаме добър диалог и работим добре с държавната администрация."
„БГ Фиш представлява пред различни институции правата и интересите на 27 фабрики, 58 риболовни кораби и лодки, 16 ферми. Успяхме да осигурим помощи за сектора заради войната в Украйна, поради увеличените разходи за електричество и за гориво", посочи Йордан Господинов. Според него делът на сивата икономика в риболовния сектор е огромен, но
може да се осветли чрез намаляване
на ДДС под 10% за всички рибни продукти
За сравнение, сега този налог е 20%: „Трябва да се търси начин да се изсветли икономиката. Едно от нещата, които прави българската риболовна индустрия по-неконкурентоспособна спрямо колегите в Румъния и Гърция е разликата в ДДС. ДДС в тези държави е под 10%. Ние изнасяме пъстърва за Румъния, продаваме в една от големите търговски вериги там и никой търговец не иска да купува риба без фактура. Всички риболовни фирми са на светло. Единственият начин да се изсветли сивият сектор у нас, е да се намали ДДС. Никой не иска да ни чуе, но нашите анализи показват, че това е необходимо.
Над 3200 водни обекта има в България и във всички тях, с малки изключения, се отглежда риба. Под 800 са регистрираните в Българска агенция по безопасност на храните обекти за отглеждане на риба. В останалите има назначени работници, там също се произвежда риба. Тези производители не плащат данъци и осигуровки, те са сив сектор. На пазара са, но не слагат ДДС и са наши преки конкуренти. Ние се принуждаваме да продаваме в чужди държави, за да имаме някаква предвидимост на пазара. Знаете ли, че когато нашите предприятия отиват да си купят рапан, са принудени да го правят без фактура, защото никой не издава такъв документ. Крайно време е
държавата да се вслуша в онези,
които правят пари,
а не в тези, които ги харчат
Ако се намали ДДС, ще се намалят разходите за контрол и дори ще отпадне необходимостта от фискален контрол, защото хората няма да си рискуват бизнеса и да плащат големи санкции."
През последните 2 години преработвателните предприятия получаваха до 200 000 лева еднократна помощ на година по кризисната мярка заради войната в Украйна и до 80 000 лева на кораб. Помощта идва от Европейския фонд за рибарство и аквакултури.
„Хората имат нужда от мерки, които да облекчат труда им, да стимулират производството. Новите технологии са много важни в този бизнес. В едно от нашите предприятия имаме машина за преработка на риба, която замества труда на няколко работника. Рибата влиза в машината цяла и излиза под грамаж без вътрешности и люспи. Риболовният сектор у нас е перфектният пример за добре развиващ се сектор.
Бели миди продаваме в Румъния,
Португалия, Северна Ирландия
Проблемът е, че рапанът в Черно море изчезва, вече няма миди, с които да се храни и става дребен. Секторът дава работа на множество хора и ние трябва да мислим за тях. Има научни данни, които ще бъдат представени по време на Консултативния съвет на 12 март. Ще обсъдим състоянието на запасите и как да запазим улова на рапани като поминък, какви ограничителни мерки трябва да бъдат наложени за улова. Необходим е план за управление на този вид по същия начин както имаме план за управление на улова на калкан, който доведе до увеличение на популацията, вследствие на което Европейската комисия увеличи квотата за улов на калкан в Черно море.
Ние като бизнес искаме да чуем данните на държавната администрация. Ще предложим на Европейската комисия и на националните институции в България и Румъния да започнат да инвестират в обширно изследване, за да знаем важни неща за рапана, като например какво е състоянието на неговата популация в Черно море или какъв е растежният фактор", каза още директорът на БГ Фиш.
Представители на бизнеса ще участват и в поредното заседание на Комитета по наблюдение на Оперативна програма по морско дело и рибарство, което ще се проведе на 13 март в Приморско.
Коментари