27° C, ясно небе
Семейство Еневи от Ловешко ръководят два агрохранителни бизнеса, като търговията с млечни продукти е по-обещаващият
Инес ЗЛАТАНОВА
Всеки земеделец се гордее истински с това, че поколението му се интересува от аграрните практики и живот, а още повече, ако и наследи неговото занимание. В случая обаче историята, която разказваме е малко по-различна. Синът е запален по земеделието и се вълнува от всичко, което се случва в стопанството на бащата, въпреки че пътят му поема в по-различна посока от агрохранителната верига – млекопреработката. Овощарят Юлиян Енев се радва на това, че младежът се гордее с него и не съжалява, че не е тръгнал точно по неговите стъпки и не се е обвързал с отглеждането на растения или животни.
Според него
ползата от земеделието намалява, а
търговията е по-доходоносна за семейството,
особено след последните пагубни за градините метеорологични събития. За съжаление към момента дори се чуди дали има смисъл да декларира земите си догодина, преценявайки, че реализацията на млечните продукти от фирмата за търговия с млечни продукти на сина си Добри Енев е по-обещаваща. Двамата взаимно си помагат, често се налага единият агробизнес да подкрепя другия и обратно, макар и да функционират самостоятелно поотделно. Несгодите на бащата намират утеха в бъдещето на сина, а той тепърва се сблъсква с проблемите в агрохранителната верига, мотивиран от родителския пример.
Юлиян Енев е родом от с. Стефаново, обл. Ловеч, където към момента се грижи за 88 дка сливи, от които 2/3 са негови и на сина му, като в плодоотдаване са 33 дка от тях. От 2013 г. е регистриран земеделски производител, започнал е с малко ливади и около 4 дка овощни градини. Днес градините са умножени неколкократно, ливадите са вече 700 дка, а на въпроса как е започнал да се занимава с това Юлиян отговаря: „Някак си отвътре ми дойде, отраснал съм на село, сред животни и селски труд, което може би ме е ръководело и накарало да се занимавам." Синът му Добри е едва на 19 г. и силно се е запалил по земеделието, редовно помага в градините, работи в предприятието за преработка на мляко „Еко Рима", а от тази година има и собствена фирма за продажба на млечни продукти – „Мони-Ен", кръстена на сестра му Моника Енева. Тя е още ученичка, гледа в друга професионална насока, но присъства заедно с цялото семейство на фермерските пазари и изложения, където са и щандовете на мъжете от семейството ѝ. Едно такова събитие например е съборът на овцевъдите край Лясковец, където тази година участваха с щанд с продукти от плодовете, наглеждан от дамите в семейството, а срещу него имаше още един, обсипан с млечни продукти на марката на Добри.
„Предлагаме всякакви продукти от сливи, с изключение на ракия, заради акциза – даваме реколтата за преработка в сушилни и предлагаме сушени сливи, сладко, мармалад, сок. Успешно вече трета година поред успяваме да заделим и малко количество за външния пазар", разказва овощарят. Интересни продукти, които комбинират плодовете от собствени градини и натуралните млечни суровини, са кашкавалът и сиренето със сушени сливи.
В съдружие с местните животновъди, фирмата на Добри предлага на родния пазар кисело мляко, сирене, кашкавал, айрян и реализира продукцията по два начина. Първият е директни продажби, където сем. Еневи се радват, че
могат да обяснят на хората с какво
техните продукти са по-качествени
от тези в големите търговски вериги, направени от вносни суровини, а вторият, чрез продажби в квартални магазини за хранителни стоки, бакалии и обекти за бързо хранене. Добри зарежда доста обекти в София и основната му цел са малките, не желае да влиза в големите вериги - изключение прави варненската верига магазини „Хора от народа". Засега има запитване за търговия на външния пазар, вариантът е в процес на обмисляне, но Еневи казват: „Първо трябва да е подсигурена суровината, а за жалост в България и животновъдството се ограничава." И добавят, че цената на продуктите е висока, защото се правят от истинско мляко, докато веригите искат да изкупуват на твърде неизгодни цени за участниците в агроверигата, които не оправдават вложените средства. Чрез пряката реализация клиентите имат възможност да осъзнаят причините стойността на продуктите да е такава, каквато е, и защо е толкова по-различна от тази във веригите, като същевременно могат да се уверят във вкусовите качества, чрез дегустация.
„Всеки сам избира какво да консумира, но хората трябва да разберат ползите, да се уверят в качеството на продуктите, за да преценят, че си заслужава и, че по-високият разход в крайна сметка е оправдан. Надяваме се, че ще се задържим, в най-лошия случай ще фалираме. Стараем се да поддържаме добър имидж, разходите за брандиране не са малко, постоянно пускаме стоки на промоция, правим томболи за подаръци, правим в различните градове в различни дни 10% отстъпка за пенсионери, стремим се да правим такива отстъпки. Има резултати, но хората нямат пари и се лъжат по цените във веригите", е заключението на баща и син Еневи.
„Занимаваме се цялото семейство, вече сме трето поколение земеделци, да се надяваме че ще прихванат младите от нас и няма да закриваме бизнеса, а ще продължи напред", казва бащата, удовлетворен от готовността на 19-годишния си син да поема за започнатия бизнес. Той има одобрен и вече завършен проект по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани" от ПРСР за 2014-2020 г., като първия транш от него е вече факт. Бащата бил против този проект, но желанието на Добри надделяло, заедно с убеждението, че младите трябва сами да осъзнаят ситуацията, и да се сблъскат със суровата реалност след първоначалната еуфория.
Държавата взима 10% от помощта, което не
насърчава хората да кандидатстват по проекти,
а обратното. Разходите на производителите са твърде много – осигуровки, работници, закупуване на техника, семена и други консумативи, поетите ангажименти са за години напред, а 10% от сумата се взема за данък върху печалбата. Сметките не винаги излизали както са предвидени. Юлиян дава за пример, че изкопаването с трактор за едно дръвче струва 2 лв., а в един декар сливи има 44 дупки. Препаратите също са скъпи, беритбата на сливата му струва 0,40 лв/кг, но плодовете се предлагат на пазара от Молдова или Украйна за 0,35 лв. Така се стига до темата за употреба на ПРЗ – ефективните препарати са забранени на територията на страната, но вносната продукция е третирана със същите тези препарати и се продава свободно на родния пазар. Юлиян твърди, че оцелява като производител благодарение на това, че е намерил външен пазар, иначе няма амбиция да увеличава стопанството, защото не вижда спасение в родната ни страна. Това, което поддържа бизнеса е
активното участие по изложения и директната
реализация на крайния потребител,
което струва страшно много усилия, ангажираност и отдаденост от страна на всички членове на семейството.
Млекопреработката и земеделието си пречат, защото ако се застъпят едновременно, например участие в изложение за млечни продукти, а в същото време трябва да се мулчира градината, трудно се съвместяват двете дейности, предвид липсата на работна ръка, споделя семейството. Без търговия пък няма приходи, а общо взето каквото се изкара от единия бизнес се налива в другия. Понякога обаче има чувството, че налива от „пусто в празно", че живеят ден за ден и инвестициите им нямат край или облекчаване от страна на държавата. Вносът от чужбина и подбиването на цените от търговските вериги са едни от най-големите проблеми, с които се сблъскват и двата бизнеса.
Според земеделеца проблемът е, че в България няма дотиране, което унищожава родното производство, а масово се консумират чуждестранни продукти. „Идеята в световен мащаб е няколко големи държави да произвеждат, а ние да сме консуматори. България обаче е аграрна страна, много силна в сектор земеделие и може страшно много да се развие, ако има средства", е мнението му. Твърдо заявява, че най-важното за сектора е да се забрани вноса на плодове и зеленчуци, при положение че може да се произведе и набави суровина на национално ниво. Апелира да се внася само необходимото количество, което не покриват родните производители, както правят всички съседни страни. За него дали ще се внасят ябълки или ябълков концентрат е един и същ проблем. Напомня, че
произвеждат с голяма себестойност,
2 пъти по-скъпи продукти от вносните
Тази година е очаквал добив от сливовите си градини около 25-30 тона, въпреки миналогодишно прекарано заболяване. Тези прогнози обаче са променени от последната градушка насам, която унищожава реколтата на 100%. Комисия е посетила стопанството през миналата седмица, за да оцени щетите. Юлиян очаква агрономите да не потвърдят 100-процентови загуби, защото все пак плодовете са се задържали по дърветата, обаче от тях няма как да стане нещо, защото ще изгние и окапе, няма как да узрее. Последствията са сериозни, всички разходи за агротехнически мероприятия като торене и пръскане са отишли на вятъра, според думите на засегнатия овощар. Секторът на плодовете и зеленчуците така или иначе според него е на ръба и след трагедията сериозно се замисля дали следващата година да продължи. Това е така, защото мерките за градозащита не са така адекватни както били преди години, а и държавата утежнява производителите с изисквания.
„Карат ни да уведомяваме кога и какво пръскаме всеки път, а в същото време не получаваме нищо насреща, обещават се плащания и обезщетения, но засега нищо от това не се спазва. Аз съм скептичен и по отношение на екологичните европейски изисквания. Украинската помощ беше частично изплатена. Неравномерно се разпределят субсидиите измежду малките и големи земеделци. Как да бъда конкурентоспособен на пазара, предвид всичко изброено като проблеми, един от които например са цените на препаратите?", пита се производителят. Той се надява на успехи, но не вижда смисъл да декларира земите си, заради политиките в сектор земеделие. „Без дотация земеделие не може да има, ето при едни такива неблагоприятни условия например", завършва темата овощарят Юлиян Енев.
Коментари