Засушаването през есенно-зимния период, съпроводено с високи температури, е безспорен факт за Южна Добруджа през последните няколко години, категоричен е проф. д-р Иван Киряков, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури" в Добруджанския земеделски институт, гр. Генерал Тошево.Това буди тревога сред земеделските стопани, особено след реколтната 2019/2020 г. когато добивите при пшеницата за Южна Добруджа варират от 75 до 130 kг/дка.

Количеството на валежите за периода октомври 2023 – февруари 2024 г. в Добруджанския земеделски институт с. Петлешково е 205.4 литра. Екстремно засушаване се наблюдава през месеците октомври, януари и февруари, когато валежите са съответно от 3.8, 20.2 и 2.00 литра. Минималните и максималните температури, измерени за същия период показват високи средни температури и голяма температурна амплитуда. През октомври, например, минималната температура е била 1.2 градуса, а максималната 32.9. Високи са и максималните температури, регистрирани за месеците декември и февруари, които са 19.7 и 19.9 градуса. За сравнение през 1990 г. максималните температури през декември е 15.2, а за февруари 7.7 градуса.
Средно-денонощните температури през периода октомври-февруари са високи, което обуславя кратък покой на зимните зърнено-житни култури, смята проф. д-р Иван Киряков, цитиран от Добричонлайн. той обяснява, че  екстремното засушаване през октомври 2023 г.,  е довело до по-късни сеитби и до забавяне на поникването. По-високите температури и краткият покой са дали възможност на зърнено-житните култури да братят. Отрицателните температури през януари обаче са създали опасност от измръзване, което е регистрирано при някои посеви в района на института, макар и в ниска степен.

Анализът на температурите през 2020 г. обаче показва, че освен екстремното засушаване на 3 април 2020 г. е регистрирана Min. температура от минус 3,5⁰С, което съвпада с фенофаза удължаване на стъблото. Такава температура обаче е опасна за културата в тази фенофаза, тъй като задържане на температура под минус 4⁰С за 4 часа може да доведе до проблеми. Като цяло, съчетаване на засушаване с ниски температури през април водят до значителни загуби в добива.
Затова проф. Киряков смята, че мерките, които трябва да се вземат на фона на посочените климатични промени при зърнено-житните култури, са свързани преди всичко с оптимизиране на сеитбените и торови норми.

За сортовете пшеница, селекция на ДЗИ, препоръчителните сеитбени норми са от 550 до 600 кълняеми семена за m2. При сортовете с коефициент на продуктивна братимост по-голям от 2, тези норми трябва да бъдат намалени. Практика е подхранването през февруари да включва половината от предвидената за подхранване азотна торова норма, без да се взема под внимание наличието на почвена влажност. Съобразявайки се с количеството на валежите, земеделските производители би следвало да преценят на колко етапа следва да внасят предвидената за подхранване азотна торова норма. Вярно е, че това ще доведе до допълнителни разходи, но по този начин те могат да предотвратят натрупването на азот в повърхностния почвен слой, което би затормозило културата при отсъствието на валежи.

Друга важна мярка за ограничаване на загубите, според проф. Киряков, е свързана с избора на толерантни към засушаване сортове. Добруджанският земеделски институт разполага с такива сортове, тъй като едно от направленията на селекция е толерантност към засушаване. Такива са: Драгана, Косара и Рада от по-старата селекция, Чудомира, Индже и Касиди – от по-новата.