Какво представляват и как се развиват споделените градски градини у нас и по света. Това бе водещата тема на Наташа Маринова, инициатор за създаването на споделени зеленчукови градини в София, по време на срещата в Лесотехническия университет.

Градското градинарство е интензивно градинарство, изисква различни подходи, за разлика от това, което практикуваме на вилата, където имаме пространство. Градските градинари следват техниката как растенията да се съвместяват във времето и пространството, за да може човек да вземе максимума от малката площ.

Тя потвърди, че зеленчуците, отгледани в града, са чисти. Правени са изследвания на реколтата от градината, наречена „Витоша“, както и тази в кв. Мусагеница, които го доказват. Почвата по принцип е замърсена до големите булеварди, между блоковете – не е.

Градинарите са хора, които обичат да виждат как се заражда живота и да го поддържат. Градското градинарство не е само производство на продукция, а има и много други измерения. По думите ѝ децата, които отглеждат зеленчуци, не само че ги ядат, а ги обожават. За разлика от децата, които нямат връзка с природата, купуват се зеленчуци от магазина – те са по-капризни към зеленчуците и здравословната храна. От съвсем малки развиват усета си към храната.
Градското градинарство цели не само гледане на храна, а и правене на земя – плодородна, здрава, тъй като тази, която намират, често не е такава. „Пълно е с конни бази около София, от които може да се донесе тор“, посъветва тя. Някои от софийските споделени градини правят обучения за своите членове.