1° C, разкъсана облачност
Месо на ниски цени от Европа залива щандовете, очаква се българското производство да се свие до 30% от търсенето на потребителите у нас
Радина ИВАНОВА
Да бъдат осигурени общо 58,5 млн. лева (58 597 320 лв.), включително неизплатените от 2018 до 2021 г. 22,8 млн. лева (22 825 856 лв.) по нотифицираната от Европейската комисия ,,Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение”. За това настояват двете свиневъдни асоциации у нас – Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България и Асоциацията на свиневъдите в България, които заедно отглеждат над 95 на сто от прасетата у нас.
Повече за наболелите проблеми в сектора, както и за исканията разкрива председателят на АИСБ зооинж. Румен Андреев.
По думите му през изтеклите години на програмния период земеделското министерство успяваше да изплати всички полагащи се държавни помощи за другите -въдства. „Това, разбира се, е хубаво. И там е криза. Но защо свиневъдният сектор е пренебрегнат и продължава да бъде поставен неравноправно сред другите отрасли“, питат и ще продължават да питат двете организации.
Свиневъдството, не само в България, но и в Европа, е в абсолютна криза. Като се започне от Африканска чума по свинете, оттам забраната за внос на месо от Европа от страна на Китай и други азиатски държави, което доведе до срив на цените в страните на Европейския съюз. Така България беше залята с внос на месо, определящо ниските цени на пазара, с които българските свиневъди трябваше да се съобразяват. В момента свинското се търгува на около
2-2,10 лева изкупна цена
на килограм живо тегло. В началото на миналата година, по същото време, бе малко по-висока, и тогава още не се усещаше кризата. Стигна се и дотам повече от половин година да се предлагат фуражи, зърно, шротове и т.н., на неимоверно високи цени. Така, наред с ниските изкупни цени на килограм живо тегло, се стигна до рязко покачване на себестойността на единица продукция. От лятото се започна със загуби от порядъка на 40-50 лева на предадено, реализирано, угоено прасе, пресмята Андреев. Днес, вследствие на още по-високата себестойност, защото се появи и високата цена на електроенергията, загубите се равняват на приблизително 100 лева на реализирано прасе.
„В тази връзка още при служебното правителство ние настоявахме за включване в бюджета на 2022 г. на неизплатените средства, плюс полагащите се за 2022 г. 35 771 464 млн. лева“, казва Андреев. Той посочва, че още тогава свиневъдите бяха в протестна готовност. С упрек, че правят политически смут (тъй като дебатът бе малко преди последните избори) тогавашният министър подписа писмо, че ще предложи неизплатените през програмния период 22,8 млн. лв. към новия бюджет.
Протестът се отложи, но не се отмени
Междувременно, на свое заседание Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ утвърди 35 млн. лв. по Схема ,,Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение” за 2022 г. и евентуално допълнителни 9 млн. лева при приемане на бюджета.Следователно за 2022 г. фермерите би трябвало да получат 44 млн. лева.
Но свиневъдите ще продължат да настояват за полагаемите общо 58,5 млн. лв., за което и към сегашното правителство вече са написали редица писма и са провеждали разговори със заместник министър Стефан Бурджев и с директора на дирекция „Държавни помощи и регулации“ Дора Ненова.
След писмата с исканията на двете свиневъдни организации последва и срещата от 5 февруари в Старозагорските минерални бани, където 11 животновъдни организации обединиха исканията си и ги поставиха пред министър-председателя Кирил Петков, земеделското и финансово министерство, както и двете парламентарни комисии – бюджетната и по земеделие.
Тук Андреев уточнява, че секторът им се подпомага и възползва само и единствено от нотифицираната пред ЕК държавна помощ за доброволни ангажименти за хуманно отношение. Свиневъдният сектор не участва и не е подпомаган под формата на други мерки – „де минимис“ и директни плащания, които получават другите животновъдни отрасли – включително и COVID мерките. Затова и няма как да стоят зад други допълнителни искания на чувствителните сектори от животновъдния бранш. Свиневъдният сектор е определен от ЕК и Министерството на земеделието като ,,нечувствителен и незасегнат от кризата”, изтъква зооинженерът.
„Свиневъдният сектор е един от най-развитите у нас. Оборудване, технология, генетика, скъпи животни, обучени свиневъди. Тук работят над 6000 специалисти - висшисти, зооинженери, ветеринарни лекари, икономисти и персонал. Отделно към тези свинеферми работят и съпътстващи фирми, които извършват дезинфекция, строителство, транспорт и др. А там са заети над 50 000 души“, цитираме зооинж. Андреев.
От 30 години обаче
свиневъдството не е изпадало в такова състояние
През тези години са имали много силни периоди и свиневъдите са имали възможност да заделят средства за увеличаване на своята производителност, за осигуряване на биосигурността. Но тези средства вече се изчерпаха, вече 3-и, 4-и месец. Няма откъде. И през това време, за да достигнат своето развитие, са теглени и кредити, допълва браншовикът - те текат, банките натискат. Освен всичко и това тласка фермите да фалират.
Вече два от големите свинекомплекса в страната, с над 6000 свине-майки, са принудени да затворят, информира Румен Андреев. Какво ще правят след това и как ще възстановят своето производство, никой не знае, тъй като едно такова производство не се вдига на крака за месец или два. Предстоят и още фалити. Отделно, понеже не могат да изхранват животните при тази криза, има и намаляване на животните. Говори се с около 20-25%, а може и повече. Така производството у нас може да се свие с до 30% за задоволяване на нуждите на българското потребление. В същото време витрините са затрупани със замразено вносно месо, което потребителят трудно може да различи от свежото.
В заключение, изтъква Румен Андреев, всички тези трудности пред отрасъла са известни на управляващите - и сегашни, и предишни, и по-предишни. „Ние не търсим политически подкрепи, с политика не се занимаваме. Но след срещата и писмото в Стара Загора ние се присъединихме към колегите от другите развъдни и браншови организации, че в случай на едноседмичен срок след входиране на исканията и при липса на решения за адекватна помощ, оставаме в протестна готовност.
Андреев цитира и комисаря по земеделие Януш Войчеховски, който предложил на страните-членки да използват съществуващи действия като целеви национални мерки и средства от Програмата за развитие на селските райони, които са най-подходящи за свиневъдството. Което е ясен сигнал за всяка държава да реагира според състоянието на сектора си. Това е още едно доказателство, че свиневъдите в ЕС работят при различни условия. Значи държавата може на този етап да помогне, коментира той. Ние не можем да чакаме Европейската комисия да заседава, а свиневъдният сектор в България да загине и тогава да дадат някакво решение за помощ.
АЧС върлува у нас – какво ще направи БАБХ?
Африканската чума по свинете продължава да върлува в страната. В последния месец в Благоевградско има установени два случая в т. нар. задни дворове, напомня зооинж. Румен Андреев. В същото време още от 2019 г., когато започна разпространението на болестта, досега няма официално становище и доказателство как е влезнала тя в свинекомплексите у нас. Версиите варират от заразени фуражи, насекоми, диви свине до храненето с помия в личните стопанства.
Какви са мерките срещу увеличената популация на дивите свине днес, какви са превантивните мерки за неразпространението на епизоотии на новото ръководство на Българската агенция по безопасност на храните, както и как ще се координират отделните ведомства с бранша в решаването на казуси, засягащи безопасността и хуманното отношение – тези питания бяха повод за среща на свиневъди в БАБХ миналия петък.
Коментари