Може ли човек, който на 18-годишна възраст не знае какво е колба, какво е епруветка и каква е разликата между тях, на 54 години да стане академик на БАН в областта на аграрните и лесовъдните науки, работещ в областта на растителните биотехнологии?

Сигурно не ви се вярва, но отговорът е „Да“. А името на човека е Атанас Павлов, дтн, ръководител на катедра и административен отговорник на специалност „Анализ и контрол на хранителни продукти“ в Университета по хранителни технологии.

В момента той е единственият активен академик в Пловдив след Мария Балтаджиева, която също е била преподавател в УХТ. Освен професор в УХТ, работи и в Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН.

Избран е за академик в отделението "Аграрни и лесовъдни науки". Основните му научни приноси са в направленията: биологично активни вещества от растителни in vitro системи с приложение в хранително-вкyсовата, козметичната и фармацевтичната промишлености, нови и нетрадиционни биореакторни системи за култивиране на растителни системи in vitro, клетъчна агрономия. През 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

За пръв път в света формулира концепцията за интегриран подход за структуриране и оптимизиране на биосинтетичните процеси при растителните in vitro системи в края на първото десетилетие на 21 век. Този подход има широк отзвук сред международната научна общност.

В мотивите за избора му за академик се казва, че разработките му откриват нови хоризонти при решаването на проблеми, свързани със зелената сделка и климатичните промени в света. Изтъква се още, че е достоен и доказан продължител на традициите на българската школа в областта на растителните технологии.

Роденият през 1967 г. учен получава средното си образование в емблематичното пловдивско Спортно училище „Васил Левски“, където тренира плуване. Животът му „се обърква“, когато в 11 клас трябва да учи в УПК и тъй като се налага да направи избора си в последния момент, попада на практика в „Химични технологии“ в ТХВП, сега Професионална гимназия по хранителни технологии и техника. Любовта към химията у него събужда учителката му Надя Михайлова и тя е толкова силна, че след завършването си кандидатства в специалност „Биотехнологии“ в УХТ.

Много беше модерна тогава и бях много щастлив, когато ме приеха, казва акад. Павлов. Това е повратният момент в неговата кариера, защото оттук нататък плуването ще остане само любимо занимание за свободното време. От спорта обаче съхранява дисциплината и постоянството. Затова често колегите на Павлов го чуват да казва: „Работата трябва да се свърши!“

След дипломирането в УХТ първото работно място, което намира, е като хамалин в Цигарената фабрика. За кратко обаче, защото бързо получава предложение от проф. Младенка Илиева и започва работа в БАН.

През 2003 г. е поканен в Техническия университет в Дрезден, където създава нова научна група, която работи в областта на растителните технологии. И по настоящем тя е една от основните в института. Работата по този проект и последвалото дългогодишно сътрудничество е в основата на избора на проф. Павлов за член-кореспондент на Саксонската академия на науките, от която през годините са излезли 11 Нобелови лауреата, сред които и „бащата на квантовата механика“ физикът Макс Планк.

Работата на акад. Павлов поставя в центъра на вниманието на немската академична общност развитието на растителните биотехнологии у нас и в частност в БАН и УХТ. За него проф. Томас Блей от университета в Дрезден казва, че е решителен и последователен в работата си и е човек, който умело съчетава работата със студентите и стратегическото планиране в науката.

Като преподавател в УХТ е създател на 9 учебни програми за обучението на студенти в областта на биотехнологията на растителните вторични метаболити. До момента е подготвил 9 докторанти, от които 7 са хабилитирани, всички са удостоявани с различни научни награди.

Акад. Павлов е сред учените, които отлично съчетават науката с практиката. Неговата група създава поредица от технологии за производство на активни козметични ингредиенти, които очертават новата за родната индустрия област на биотехнологичната козметика. В момента разработките се реализират на 4 континента.