Скрито като плевел в задния ви двор или в гората, се намира скромно растение, известно с парещите си листа. Но знаете ли, че копривата (Urtica dioica) може да се използва и за производство на текстил? Стъблата на растението са дълги, здрави, фини влакна. Изненадващо, копривата е всичко друго, но не и груба, когато е втъкана в плат: тя е гладка, подобна на лен, но още по-здрава.

Копривата се е използвала за текстил поне от Средновековието. Заедно с лен и коноп, тя е основен текстилен материал на растителна основа в Европа, тъй като, за разлика от памука, расте дори в условията на северния климат. Търговското отглеждане на влакна от коприва започва през 19 век. По време на Първата световна война германската армия използва плат от коприва за униформите на своите войници.

В новите тенденции за устойчива модна индустрия сега отново настъпва ренесанс в интереса към този ресурс. Копривените влакна са обещаваща алтернатива за устойчивост по много причини:

* расте добре навсякъде, без интензивни суровини като пестициди, хербициди или напояване, дори в доста бедна почва, която е неподходяща за други култури;

* за разлика от памука, копривата расте в по-хладен климат, което я прави добър кандидат за местно или регионално производство и преработка;

* влакната от коприва са кухи, което ги прави хладни през лятото и топли през зимата;

* влакната от коприва имат вградени огнезащитни свойства;

* копривата се цени и като хранително, лечебно и багрилно растение;

Новите технологии в текстилната индустрия и нарастващата загриженост относно екологичните разходи на конвенционалното отглеждане на памук правят копривата жизнеспособна алтернатива за компаниите за еко-текстил.

Но също така е възможно да отглеждате, прибирате и обработвате собствени влакна от коприва в домашни мащаби. Като се има предвид колко често копривата е около нас, не би трябвало да имате проблеми с намирането на най-близкото находище.

Стъпките за обработка на коприва за текстил са подобни на обработката на лен. Ключът е омекотяването на дръжките на копривата, за да може да се извлекат влакната вътре.

Прибиране на реколтата 
Случва се от август нататък, когато растенията са достигнали оптималната си височина, но все още не са започнали да умират. Нарежете дръжките близо до земята с ножици за подрязване и отстранете листата. За този етап носете ръкавици и дълги ръкави (само тук може да ви опари, жилещият ефект изчезва, след като копривата е обработена). Листата, които сте изхвърлили, правят отличен компост.

Накисване  Накиснете стъблата на копривата за поне една седмица. Това се прави, за да разградите целулозата, заобикаляща влакната, така че да можете да ги извлечете.

Накиснете стъблата на копривата за поне една седмица. Това се прави, за да разградите целулозата, заобикаляща влакната, така че да можете да ги извлечете.

Процесът може да се извърши по няколко различни начина. Както при лен или коноп, стъблата от коприва могат просто да се поставят на земята за няколко седмици. Сутрешната роса и почвените микроби ще разрушат дървесната растителна материя и ще разтворят пектина и лигнина, които правят влакната твърди и ги свързват със стъблото.

Процесът може да се ускори чрез накисване на копривата в достатъчно голям съд, като например количка, детски басейн или резервоар за вода за добитък. На снимката е показано накисване по традиционен фински начин – в езеро, завързани за дъски, за да не отплава.

Когато растителната материя започне да придобива миризма като на гниене, е време да ги премахнете. Това ще отнеме около седмица.

Изсушете дръжките напълно  Счупете изсъхналите дръжки на ръка, за да отделите фините влакна от дървесната сърцевина

Счупете изсъхналите дръжки на ръка, за да отделите фините влакна от дървесната сърцевина

Следващата стъпка е сушенето. Това може да стане на слънце, в оранжерия или пък в сауна, ако имате достъп до такава.

След това счупете изсушените стъбла

Щом са сухи лесно ще се прекършат и трябва да можете да извлечете влакната от дървесното стъбло. След известно експериментиране ще откриете най-добрия начин да отделите влакната от сърцевината. Ако стиснете дръжката плоска, докато се раздели, след това можете да прокарате пирон, за да удължите пукнатината докрай. След това е лесно да отчупите парче от сърцевината и да я издърпате, извличайки влакната.

Чепкане  Дръпнете и закачайте за допълнително омекотяване на влакната

Дръпнете и закачайте за допълнително омекотяване на влакната

В края на процеса на извличане ще имате сноп тънки влакна. Някои зелени растителни вещества (целулоза) от стъблата на копривата вероятно все още ще залепнат за някои от влакната. Отново, традиционно за омекотяване на влакната и отстраняване на плявата се използва чепкало.

Предене 

Последната стъпка е преденето на влакната в конец. Ако нямате чекрък с вретено също ще се справите.

Действителното предене на влакната от коприва е сравнимо с преденето на лен: влакното няма нагъване и в резултат е малко хлъзгаво. Въпреки това, копривените влакна могат лесно да се смесват с други естествени влакна, за да се улесни.

Да държиш в ръцете първите си влакна, събрани от дивата природа, от растение, което не се нуждае от човешки принос, за да процъфтява, е вълнуващо преживяване. Според някои хора дори лечебните качества на копривата се пренасят върху текстила, създаден от тях: шал, изтъкан от влакна от коприва, например, ще успокои болките в шията и раменете.
Източник: motherearthnews.com