Не само чрез чаканата субсидия, а и с кредити фермери ще се разплащат със собствениците на ниви

Край на трицифрените ренти у нас сложи трудната за земеделските производители от Източна България 2020 година. Докато в западната част на страната годината с добри валежи се оказа повече от добра за зърнопроизводство, то за фермерите от източната сушата ще остави за дълго горчив спомен, а може би и ценни уроци.

В Софийска, Врачанска, Пловдивска и някои други области цената на наема за земеделска земя се запазва сравнително като миналогодишната (виж карето на ? Стр.). Но в Югоизточна България, където сушата причини големи загуби и се стигна дотам зърнопроизводители да настояват не само за помощи при 100% пропаднали площи, а и при частично, есента пристигна със забавяне в изплащането на ренти. Те са около 20 лева (Айтос) до 40-45 лева – Бургас и Камено.

Насочихме по-специално вниманието си към Североизточна България, където и рентите до скоро бяха рекордно високи (80-100 лева за 2019 г.), стигащи на места до 120 лева/дка, но добивите тази гоздина и на есенници, и на пролетници се оказаха рекордно ниски. До обявяване на 2020-а като форсмажорна година, както настояваха от Националната асоциация на зърнопроизводителите, за да вземат глътка въздух и от изплащането на ренти, така и не се стигна. Плащат се, но с тенденция към понижаване, на места с леко закъснение.

Между 70-80% е за ноември събираемостта

на рентите към дружествата, управляващи, притежаващи и отдаващи под наем земеделски земи, научихме от Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ). Нормално е да се даде отсрочка, всеки очаква субсидии. Но при трудна година, като 2020 за Източна България, от БАСЗЗ откликват с компромис. „Идеята е да сме партньори, не да заведем дела и догодина да не работим заедно. Целта е да работим дългосрочно и фермерът да се чувства комфортно“, обясни Стайков.

Така например там, където са били най-тежки метеорологичните условия, се правят анекси към договорите за отлагане на плащането, като собствениците не се възползват от правото да начисляват лихви. Обикновено изчакват 3 месеца. Има случаи и до 1 година, в редки случаи и повече, когато фермерът е на ръба. Където е възможно преразглеждат договорите за намаляване на цената. При договарянето за следващата година, в райони с неочаквани валежи могат да се направят рентни договори на същата или по-ниска цена, не се плаща аванс на края на стопанската година, пак се дават 3 месеца отсрочка.
Прогноза за догодина е рано да се направи. „Виждаме трайно затопляне, което за някои култури е много рисково, но факт е, че имаше дъждове в Северна България. Ако продължат, защото и пролетните валежи са много важни, годината със сигурност ще е по-добра“, казва Стайков.

Рентата в Добруджа не превишава 90 лева

Драстично намаляване на рентните цени към дружествата няма, тъй като условието за по-късно плащане без лихва облекчава стопаните. „Така, когато ние направим компромис занапред и фермерът е готов да прави компромиси от своя страна“, смята Стайков.

При по-малките собственици на земи спадът на рентите е по-голям. Официалните данни за района на Добруджа при частното предлагане на ренти е около 65 лева. До 90 лева са рентите, които искат дружествата, притежават земеделски земи.

Падането на доскоро трицифрените 100-120 лева, по думите на Стайков се дължи на спада на цените на лавандуловото масло. И от този бизнес доста хора се оттеглиха. Този пик премина и там, където са давали над 120 лева, вече никой не ги дава.

Що се отнася до фалитите на зърнопроизводители, за които се говори у нас, коментарът на председателя на БАСЗЗ е, че с тези,които са преустановили земеделската си дейност, не са значително повече от предходната година. Според него за оттегляне от бизнеса една трудна година не може да повлияе толкова много. „Съвсем нормално е да се отделя резерв при добри години, който да може да покрие трудната“, казва той. И напомня, че в момента цените на горивата са малко по-ниски, банките отпускат кредити (с добри лихви за земеделие на годишна база), цената на техниката също върви надолу. Не че е решение, но поне е облекчение за стопаните. Той е на мнение, че не само държавата е длъжна да помага в трудни за фермерите години, но и банките трябва да поемат част от удара. Сега е моментът, в който да подпомогнат фермерите и да вложат пари за стабилизирането на производството им. В година и на пандемия, когато туризмът не е водещ сектор, храната и водата са ни най-ценното, а земеделската продукция ни е най-голям износ и приход към държавата, коментира Стайков.

Кредити, субсидия и по-ниска рента спасяват

С кредит за оборотни средства, срещу зарог на машини и ипотека, а не толкова чрез средствата, получени от субсидия, немалко стопани от Североизточна България ще могат да покрият задълженията си към собствениците. Равносилно на „да заравяш пари“ се оказва и основното торене, от което също се въздържат, за да могат да вържат годината.
Неотдавна за БТА Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, съобщи, че в област Добрич собствениците на земя са получили средно около 30-40 лева, в сравнение със 70-80 лева през 2019 г. Кирил Комитов от Областния съюз на земеделските кооперации, също потвърди, че „само отделни стопани в областта изплащат най-много по 50 лева“. По 40 – 50 лева са дали и кооперациите в област Силистра – втората по цени на ренти област в страната. При развит сектор на трайни насаждения и тютюн, средната рента за областта ще достига и повече. Така например в с. Айдемир местни жители знаят, че със закъснение - през декември, ще получат рента от 70 лева без изравняване, научихме от самите тях. Собственици на земи в община Тутракан са получили по 50 лева, очакват изравняване в края на зимата – началото на пролетта.
Около 5-10% по-ниски ренти изплащат тази година кооперациите в Североизточна България, съобщи за „Български фермер“ Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България. По негови думи рентите в Добруджа отдавна са високи, не могат да бъдат покрити със субсидии. „Тази година частично показа, че е така. Вече от зърнопроизводство не се печели толкова, колкото преди 5 години“, добавя той. Според него нормално би било тези средства да са 1:1 между стопанин, който носи отговорността за производството, и собственик, а не както досега приблизително 1:2 в полза на собственика. А за печалби през 2020 г. не може и да се говори.

Кооперациите в страната са сравнително добре, има инертно състояние заради сушата към Варненско, Шабла, Силистренско и т.н., но ще успеят да се изплатят, уверен е Гечев. Много от кооперациите имат заделени пари за черни години, въпрос е и на мениджмънт.

Както някои фермери от Добруджа и Черноморието, така и част от кооперациите смъкват рентата наполовина. Както тази в гр. Суворово, Варненска област, която предлага 30 лева, научихме от местни производители, които до последно очакват цените на местните кооперации, тъй като те са водещи. Кооперацията в Девня и частните стопани в околността са също с рента 30 лева. До 45 лева стигат цените на арендатори в община Ветрино.

Според производители от района на Варна трябва да се приеме закон кооперациите да отделят дивидента от рентата и рентата да бъде резултативна величина. Т.е. ако има 50 лв. доход на декар – на 30% от произведеното, както е по клауза в договора, рентата трябва да е 15 лева. „Ние субсидии не получаваме, получават ги собствениците на земя през рентата.“ А 65 лева за Варненско е непоносима цена. Ресурсът се изчерпва, трябва да се правят и инвестиции, стопанският двор също носи не малки разходи, напомнят те. По техни изчисления, за да се достигне до 65 лева рента, доходът от декар трябва да е над 200 лева.

По-спокойна е обстановката в Лудогорието. В Разградско се запазва миналогодишната рента от 55-60лв/ дка, а стопаните ще успеят да я изплатят. В единични случаи (общ. Лозница) след преподписани договори рентата пада до 40 лева.

Според данни, публикувани от областните дирекции „Земеделие“, средната годишна рента за 2020-2021 на база договори от предходната година и утвърдени протоколи на комисия е както следва:
В Западна България

В общините Божурище, Горна Малина, Ботевград, Самоков и повечето пернишки села средната годишна рента за 2020-21 не е повече от 20 лева. Под 20 лева са в Драгоман, Елин Пелин. Приблизително около 20 лева на общ. Роман, общ. Мездра, общ. Враца, общ. Ихтиман, общ. Костинброд, общ. Пирдоп, Правец, Своге; 30 лева – общ. Криводол, общ. Годеч, общ. Златица; 40 лева за общ. Мизия, общ. Хайредин, общ. Бяла Слатина, общ. Борован. До 50 лева – общ. Козлодуй, селата около Видинско. В общ. Сливница стигат и до 50 лева.

В планинските и полупланинските райони у нас рентата варира около 10 лева.

В Източна България

В обл. Ямбол (без да се броят землищата в Странджа) средните ренти за 2020 според областната земеделска дирекция варират между 30 и 40 лева. Отново без полупланинските землища, в съседната бургаска област средните ренти цени, според протокол на комисия от началото на годината са: общ. Айтос – около 25-30 лева, общ. Бургас – около 25-35 лева, общ. Камено – около 35 лева, общ. Карнобат – 30 лева, общ. Поморие – 35 лева.

За община Каварна най-високата е 85 лева, най-ниската - 40. 72 лева е най-високата цена в общ. Балчик и 40 – най-ниска. В общ. Шабла средно са по 60 лева. За селата в общините Добрич и Генерал Тошево – около 55 лева. Средното годишно рентно плащане в обл. Търговище е 30 лева.

През 2019 г. най-високата средна годишна рента бе 87 лева в обл. Добрич, след нея – обл. Силистра със 79 лв, обл. Разград – 63 лв./ дка.

Снимки: 02-03-1, 02-03-2 без текст