Типично в духа на идващата пролет предстои една цветна, обилна и весела класация. За градинско цвете на месеца не е отличено само едно растение, а цели три. Това са аубриета, арабис и иглика. Номинираните растения са рано цъфтящи и сигурни индикатори, че пролетта упорито чука на вратата.

Освен ранен цъфтеж от аубриетата и арабисът можем да очакваме да се появят на бис по- късно през годината със свойте нежни, дребни и безбройни цветчета. Примулата пък, освен с красота, може да се похвали и с лечебните си свойства. 

Едно бижу за скални кътчета

Не се плаши от суша

Аубриета е дребничко цветенце с почвопокривен характер. Тя е студоустойчива и многогодишна. Розово-лилавите цветчета се появяват в ранна пролет, а доста често се наблюдава и повторен цъфтеж по-късно през годината.

Едно единствено растение може да покрие площ от около 60 см в диаметър, с което създава своеобразен цветен килим.

Аубриета не се самозасява и не е натрапчива. Тя е чудесно растение за скални кътчета и припечни места. Ще се развива добре, дори във фугите на каменния зид. Не се плаши от засушаване, но в горещите летни дни сякаш заспива.

Хладна есен може да провокира повторен цъфтеж. А ако растението се разпространи прекалено много, може да се подреже и оформи. 

Засейте семена директно

Разсад се намира рядко

Може би защото цъфти само през пролетта или пък защото не е много позната у нас, разсад от аубриета се открива трудно в търговската мрежа.

Попитайте в градинските центрове. Ако не намерите готови растения, си засейте семена. Пакетчето не е скъпо, а засяването става директно в градината. Може да си направите и разсад.

Не очаквайте обаче обилен цъфтеж през тази година. Само няколко цветчета ще ви зарадват сега, а догодина ще е истинската цветна експлозия.

Аубриета предлага едва няколко багри (розово, червено и лилаво), но те са напълно достатъчни за получаване на максимален ефект.По отношение на отглеждането растението не изисква много грижи. Веднъж щом семеначетата се стабилизират ще станат практически сухоустойчиви. Аубриета няма неприятели и рядко страда от заболявания. Препоръчва се след прецъфтяване да я подрежете. Така ще стимулирате повторна вълна от цъфтеж и ще предотвратите образуването на семена.

Арабис допълва аубриета

Засява се преди последните мразове

Арабисът е едно от онези растения, на които се радваме в чуждия двор. Не знаем как се казва, но искаме да се сдобием с него заради обилния пролетен цъфтеж. Щом прецъфти обаче, забравяме за него.

Белите цветчета цъфтят рано напролет и са едни от първите, които осигуряват прашец за пчелите. Листната маса е сиво-зелена и чудесно контрастира на останалите растения в градината. С Арабис могат да се сътворят разнообразни форми и перфектни бордюри, независимо дали цъфти, или не.

Засейте семенцата на арабиса върху рохакава почва, без да ги покривате много. Това трябва да стане преди последните пролетни мразове или през есента, защото семената имат нужда от ниски температури, за да поникнат. След 15-25 дни ще се появят първите листенца. Изберете слънчево място на цветето. А ако почвата ви е бедна, то това е цветето за вас.

Отглежда се сам

Има нужда от дренирана почва

За арабисът ще имате само една грижа. След прецъфтяване трябва да отстраните цветните дръжки. Не! Не защото ще превземе двора. А просто защото не изглеждат добре. Колкото по-слънчево място му отредите, толкова повече цветове ще продуцира. Въпреки това белият красавец толерира леко засенчване.

Цветето ще се развива и цъфти добре дори в бедни и каменисти почви. Ако почвата в градината е тежка, е добре да осигурите дренаж. Рядко се налагат допълнителни поливки, защото арабисът е доста сухоустойчив. В комбинация с розовата аубриета ще постигнете ефект, за който всички съседи ще завиждат.

Стига с тези иглики!

Разнообразието от пролетни цветя е огромно

Игликите сме обсъждали много пъти. Затова, вместо да го правим пак, ще нахвърляме още няколко пролетно цъфтящи съкровища. С тях се оформят невероятни скални кътчета, формички и лехички. А най-хубавото е, че са многогодишни и изискват минимални грижи. Не, че не харесваме игликите. Напротив! Но разнообразието от ветя е толкова голямо...

Почвопокривен флокс е поредното дребноцветно, но обилно цъфтящо бижу. Предлага се в розов и лилав цвят. Расте и се разпространява бързо. Листенцата са доста остри малки иглички, затова носете ръкавици, когато засаждате.

Флоксът цъфти два пъти годишно. Лесен е за отглеждане и се справя добре с засушаване. Идеален е за скални кътове или за вила, където се ходи рядко.

Saxifraga stolonifera или каменоломката е интересно и много издържливо растение. Листата са украсени с неповторимо жилкуване.

Растението се размножава най-лесно чрез столоните, които образува. Не се отглежда заради цветовете, а заради декоративните шарки на листната маса. Може да се отглежда в сандъчета или висящи саксии. В такъв случай младите розетки ще се нижат под саксията като пеперуди. Каменоломката може да се отглежда и като стайно растение без никакъв проблем.

Друга нейна разновидност много наподобява мъховете в гората с тази разлика, че през пролетта невзрачният мъх разцъфтява с красиви розови цветчета. Растението не изисква никакви грижи, но е чудесно допълнение за алпинеума.