Рицин

Рицинът - Ricinus communis, наричан още кърлеж, е растение от семейство Млечкови, основен представител на рода Рицин - Ricinus. Произхожда от Източна Африка, но като техническа култура се сади във всички зони с умерен климат. В тропическите ширини е многогодишно дървовидно растение, а в умерените ширини - едногодишно тревисто растение. Култивиран е още от около 4000 г. пр.н.е., по време на египтяните.

Рицинът е записан в Рекордите на Гинес като най-отровното в света.

Семената приличат на тези на фасула. Цялото растение е отровно - съдържа белтъка рицин и алкалоида рицинин. Семената му съдържат 45-60% рициново масло.

За фатална доза се смята между 4 и 8 семена. При поглъщането им в устата и гърлото се усеща парене, последвани от болки в корема и диария с кръв през първите 36 часа, а смъртта може да настъпи след 3 дни.


Оталанга

Това дърво, от семейството на олеандъра, също е доста токсично. Семената му съдържат токсина церберин, който нарушава сърдечния ритъм и често се оказва фатален в по-големи дози.

Растението е смятано за перфектното оръжие за убийство. Вкусът на семената се прикрива лесно от подправки и храна, така че поглъщането му от човек може да остане незабелязано. Токсинът е доста известен като причина за смърт, която често се пропуска при аутопсии.

Нищо чудно, че между 1989 и 1999г са документирани повече от 500 случая с фатален край само в индийския щат Керала.


Джимпи-Джимпи

Това "жилещо" дърво джимпи-джимпи има най-смъртоносното опарване в света. Растението расте в горите на Куинсленд, Австралия и Индонезия.

  Ако случайно се докоснете до някоя част от него, малките власинки по него ще инжектират в кожата ви токсин, предизвикващ парещо усещане, понякога траещо месеци.

По-тежко опарване може да убие човек и има такива документирани случаи. Най-често потърпевши са прасета, коне, кучета и други животни.


Манчинелово дърво

Манчинелово дърво почти винаги е отбелязвано с набиваща се на очи червена табела. Неслучайно е записано в Книгата на Гинес като най-опасното дърво в света.

За щастие, манчинелово дърво се среща предимно в Централна и Южна Америка. Плодовете му, който приличат на малки ябълки, са наречени от Христофор Колумб „manzanita de la muerte“ - в превод ябълка на смъртта.

То расте на височина до 15 метра, а огромната му корона, често пъти подлъгва непредпазливите туристи.


Всички части на дървото са много токсични.

Ако опитате от плодовете му, физостигминът в тях може да ви убие и често предизвиква гадене, повръщане, диария и гърчове. По време на дъжд по кората на дървото се стича бял сок, който при съприкосновение причинява на кожата мехури. Този ефект се дължи на веществото форбол. При изгаряне дървесината му отделя дим със силно отровни изпарения.


Дифенбахия

Дифенбахията е едно от най-популярните декоративни растения. Названието му е дадено в чест на немския ботаник Й. Ф. Дифенбах. Родината на дифенбехията са тропическите региони на Централна и Южна Америка.

Сортовете дифенбахия се отличават по размери и форма на листата, а също така и по кремавите или бели петна по тях. В зависимост от своята разновидност представлява храст или дебело стъбло, стигащо на височина от 0.5 до 2 метра.


Растението е изградено от клетки - рафиди, съдържащи микроскопични игловидни кристали калциев оксалат. Когато листата на дифенбахията бъдат сдъвкани, тези малки оксалатни трънчета се забиват в устата и причиняват инфекции и подуване. Понякога езикът, устата и гърлото се подуват до такава степен, че запушват дихателните пътища и водят до фатален край.