Финансово подпомагане за ощетените животновъди от рестрикциите за пашуване в националните паркове на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Това е решението, което земеделският  министър Георги Тахов предложи на изслушване в парламентарната комисия по земеделие. Тя се проведе с участието на представители на двете ведомства и неправителствени организации с цел да бъде намерен баланс и да се  решат проблемите, даващи силно отражение върху реалните животновъди, например известния казус от това лято за пашата на животните от "Дивата ферма".

Според министър Тахов трябва да се търси начин за финансово подпомагане на хората, които през лятото на 2024 г. не са успели да качат животните си на паша на територията на националните паркове. Помощта да се отпуска от гледна точка за намирането на прехрана за животните през зимата, защото поради липсата на достъп до свежа суровина, те са изразходили запасите си от фуражи за зимата. "По план сметката на Държавен фонд "Земеделие" към днешна дата няма свободни средства, затова ще се мисли за това подпомагане, ако се наложи през бюджета", е обяснението на агроминистъра.

От своя страна зам.-министър на околната среда и водите Виктор Атанасов и Мирослав Калугеров, директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" към МОСВ апелираха браншовите земеделски организации да изискват от тях според възможностите, които са им предоставени от законодателството и ЕС. Според представителите на ековедомството 0,4 животински единици  на хектар е максималният допустим коефициент и, че оперират с реални площи - 34 хил. ха. национални паркове. Те казаха, че трябва да се съобразяват с настоящата нормативна уредба и ще зачитат варианти, които кореспондират с тях, стремейки се да помогнат максимално, но само на реално засегнатите животновъдни стопани.

Министър Тахов заяви, че МЗХ като контролиращ орган спазва ангажиментите за следене за т.нар. "виртуални" животни, че ДФЗ и БАБХ следят кого подпомагат, т.е. разполагат с броя реални животни, но и, че ангажиментът да се следи броят им на територията на националните паркове е взаимен, т.е. парковата охрана също трябва да следи този брой.

Зам.-министър Атанасов отговори, че на входа и на изхода на националните паркове охраната преброява животните при качването и слизането им, но нейните функции не включват периодичното преброяване на стадата, потвърждавайки че МЗХ отговаря за това. за него проблемът е ако се надвиши допустимият брой животни на площ, застрашавайки екосистемата. 

"Формата на пасторализъм е чудесен начин да се помогне на бизнеса, да постигат положителни ефекти чрез опасване и поддържане на територията. Условията на мярката налагат допустим брой животни на тази територия - коефициент 0,3-0,4 животински единици на хектар, или с други думи - едно говедо на 25 дка. Идеята е, чрез разпръскване да постигнем ограничена инванзивност на земята, да запазим видовете, да развиваме хорския поминък и да поддържаме баланса. Пасищата в националните паркове са 2,5% от всички пасища в България, през 2023 г. на територията им са пашували 3% от говедата в страната и 2,8% овце, по данни на дирекциите на националните паркове. Козите не са допускани за паша в националните паркове", каза още зам.-министърът на околната среда.

"Трябва да разделим субсидирането и интервенциите за пашуващи от самата възможност за обем от такива площи и брой животни по категории, които могат да имат права за пашуване. Това са две коренно различни теми. Да не се субсидират практиките, за да не става битка за субсидии за качване на животни на паша в националните паркове също е вариант за решение", заяви депутатката от ГЕРБ и бивш агроминистър Десислава Танева.

"Губим високопланински пасища, 117 хил. ха имаме, само за 3 години сме загубили 7 хил. ха. по официални данни. Решение е с приоритет да се дават под наем под аренда пасищата на животновъдите", отвърна Калугеров, но бе репликиран, че те така или иначе се дават на животновъди. 

Браншови организации, животновъди, включително Николай Василев от "Дивата ферма", който е сред най-сериозно засегнатите, заявиха, че изпълняват пашата си по природосъобразен начин, опазвайки ресурсите и аргументираха тези си твърдения с лични примери.