Да, и прашене се прилага в някои площи, отговаряме на Недялко Неделчев от Поморие
През последните години в България сме свидетели на тенденция на по-масово разпространение и значителни загуби от брашнестата мана.
Основни предпоставки за това са пропуски в технологията за отглеждане и в препоръките за борба, казват специалистите.
Често хората пръскат, но това не е съобразено с биологичните особености на патогена и полза няма.
Биологичните характеристики на патогена изискват борбата да се извежда във фазите от поява на леторастите до прошарване на зърната.
При наличие на зараза по основните междувъзлия и 2-3 петна на едно междувъзлие, първите пръскания трябва да се проведат рано, дори при дължина на леторастите от 2 до 4 със системни фунгициди, сочат научни работници по лозарство.
Целта е да се унищожи зимуващият мицел в пъпките и по леторастите.
Критични за зараза и за опазване на гроздето от брашнеста мана са фенофазите от цъфтеж до прошарване на зърната.
При благоприятни условия и регистрирани налепи по листата и особено по грозда, се провеждат сгъстени третирания през 10-12 дни, със системни фунгициди.
От сярaсъдържащите средства се използва и сярата на прах (3-4 кг/дка), като се смесва синертни вещества в съотношение 80:20 - това правят и днес при по-големи насаждения, като прашат с трактори.
Да се извършва при наличие на роса и температура от 10-12 до 25-28°С. При по-високи температури сярата причиннява пригори.
От намокримите серни препарати приложение намират: Акоидал 80 ВГ - 0,25%, Кумулус ДФ - 0,2 - 0.3%, Солфоликид - 0,3%, Тиовит Джет 80 ВГ - 0,2% /след цъфтежа/ и др. Със сярaсъдържащите средства се провеждат предпазни, профилактични пръскания.
Резултатите стават по-ефективни, когато третиранията се съчетаят с извършването на зелени операции, казват учени от Аграрния университет в Пловдив.
Коментари