Гл. ас. Никола Методиев Институт по животновъдни науки - Костинброд

Oсновният фактор, определящ икономическата ефективност в овцевъдството независимо от продуктивното направление е плодовитостта. Съгласно инструкцията за контрол на продуктивните качества и бонитировката на овцете на ИАСРЖ индивидуалната плодовитост се определя по броя на родените агнета от едно оагване.

Плодовитостта за групи овце, стада или породи се определя в проценти като се отчита биологичната плодовитост

Тя се установява, като се отнесе броят на живородените, мъртвородените и абортиралите агнета към броя на оагнените овце-майки. Стопанската плодовитост се установява, като се отнесе броя на живородените агнета към броя на живородените агнета към броя на овцете майки на 1 януари. Колкото разликата между стопанската и биологичната плодовитост е по-малка, толкова икономическият ефект от стадото ще е по-голям

Икономическите загуби за фермата са много по-големи от умрелите агнета, отколкото от яловите овце. Върху броя на живородените агнета най-силно влияние оказват възрастта, породата и условията на отглеждане и хранене.

Собственикът или управителят на овцефермата трябва да е много добре запознат и информиран за целия репродуктивен процес при овцете - от заплождането до раждането. Кои са основните критични точки, които всеки мениджър трябва да знае, за да бъдат сведени икономическите загуби до минимум. Критичните точки са в три периода: периодът от заплождането до агненето

Правилно и успешно провеждане на случната кампания. За овцете трябва да се полагат всички необходими ветеринарномедицински грижи

Изисква се правилна и добра подготовка. По-важни моменти тук са: изготвяне на случен план (прави се след преглед на стадото и бракуване на неподходящите животни); подготовка на кочовете и овцете (вкл. правилно хранене, преглед на копитата, обезпаразитяване, стрижба и др.); ако във фермата се прилага фермата изкуствено осеменяване, се прави подготовка на пункта, избиране на подходяща схема за синхронизиране на еструса, разработване на кочовете и преценяване на качеството на спермата, инструктаж за схемата на работа на хората, които ще помагат на техник-осеменителя.

Правилното и пълноценно хранене на овцете майки през целия период на бременността. При заплождане в лошо телесно състояние животните трябва да го коригират през 2-4-ия месец от бременността, т.е. до втората третина на бременността, когато нуждите от хранителни вещества за развитие на приплодите са малки. Около 70% от живото тегло при раждане на агнетата се получава през последните 6 седмици от бременността. Общо правило е: овцете с едно агне покачват живото си тегло с 10%, а овцете с две агнета - с 18%. Най-ефективният вариант за подходящо и пълноценно хранене на овцете в този период е те да се изследват ехографски през 5-8-ата седмица от заплождането с цел да се уточни броят на приплодите. Имайки тази информация, фермерът ще може да сформира групи с близнакини, овце, които ще родят едно агне, и такива, които са останали ялови. Сформираните групи да бъдат хранени съобразно нормите за бременни овце на Тодоров и Дарджонов, 1995.

Избягване от излишно стресиране на овцете-майки. Бременните овце са много чувствителни към резките промени в режима на хранене, затова всяка промяна в него трябва да става постепенно (постепенно трябва да става и преминаването от пасищен към оборен режим на гледане). Грешките в това отношение довеждат до сериозни последствия - понижена жизненост и лошо развитие на агнетата, ниска млечност на майките и др.

Ветеринарномедицинска дейност. През последната третина на бременността (последните 6 седмици) трябва да се извърши ваксинация срещу анаеробни заболявания по овцете за да се изградят антитела, които впоследствие ще бъдат предадени чрез коластрата на агнетата. Така ще се избегне рискът от заболяване от анаеробна дизентерия в първите дни от тяхното раждане. Освен това ще се предпазят овцете от анаеробни заболявания, чиято епизоотия съвпада по време с последния месец от бременността. Ветеринарните лекари трябва да се съобразяват с лекарствените средства, които прилагат при бременните животни. При възникване на масови аборти мениджерът на фермата веднага трябва да потърси ветеринарен лекар и да следва стриктно неговите инструкции.

Периодът на самото раждане и 48 часа след него е изключително критичен момент, защото загубите на агнета са най-големи през този период. По време на агнилната кампания се осигурява денонощно дежурство в овцефермата. Агнилната кампания трябва да се провежда от най-опитните гледачи. При всички случаи на проблемни раждания трябва да се търси помощта на ветеринарен лекар.

Основни правила при провеждане на агнилната кампания:

Непосредствено след раждането устата и ноздрите на агнето се почистват от полепналата слуз. Пъпната връв на агнетата обикновено сама се прекъсва, когато овцата стане и се обърне да оближе агнето. Ако това не се случи, тя се отрязва на 8-10 см от корема и се дезинфекцира с йодна тинктура. Чрез облизването майката масажира и подсушава новороденото, а заедно с това привиква с него и го приема.

При някои майки и особено при дзвиските липсва майчин инстинкт и след раждането те не облизват и не приемат своите приплоди. В такива случаи овцевъдът трябва да изтрие слузта и да подсуши агнето с чиста кърпа. Майката се фиксира или поставя в отделен бокс и се оставя, докато привикне и приеме агнето. Плацентата трябва да се отдели най-късно до осмия час след раждането. Ако това не стане, трябва да се осигури ветеринарномедицинска помощ.

Забозаването на здравите и нормално родени агнета обикновено става през първите 15-20 мин. след раждането им. На слабите приплоди и на близнаците трябва да се помогне да се изправят на крайниците си и да забозаят. Забозаването трябва да стане най-късно до 2-3-ия час след раждането. Лигавицата на тънките черва е най-пропусклива за антителата през първите 24 часа след раждането, а също и съдържанието на антитела в коластрата става незначително 24-30 часа след оагването. Затова новороденото агне трябва да бозае колкото се може повече пъти през първите 24 часа.

Веднага след оагването е необходимо да се провери дали овцата има достатъчно коластра и да се издоят първите няколко струйки. Това се прави с цел отпушване на каналите, а и защото първите струйки са богати на микроорганизми, които могат да предизвикат стомашно-чревни инфекции. Ако майката няма достатъчно коластра, се взема от друга овца. Най-добре е фермерът да разполага със замразена коластра за такива случаи. В краен случай може да се използва коластра от крава.

Освен от ненавременно забозаване агнетата през този период умират от травми при раждането, стомашно-чревни инфекции, хипотермия (понижена телесна температура вследствие на изстиване) и др.

Периодът от раждането до отбиването:

При подготовката на агнилната кампания много важна предпоставка за правилно отглеждане на новородените животни е изграждането на единични боксове за майките с малките. В тях майките трябва да прекарат няколко дни, докато приемат новородените и те укрепнат. Обикновено при нормално развитие на новородените 5-6 дни са достатъчни. При дзвиските, родили повече от едно агне, периодът трябва да е по-дълъг.

Понякога се налага близнаците, чиито майки са нискомлечни, да се разделят и едното да се прехвърли на друга майка. В такъв случай се чака да се оагни високомлечна овца с един приплод. Едното от агнетата се намазва с околоплодната течност на майката, което тя облизва и приема. Същото се прави е при агне-сирак. Близнаците, чиито майки са с ниска млечност, и агнетата сираци, които няма къде да бъдат прикрепени, за да бозаят, се хранят изкуствено с краве мляко или млекозаместители.

Следващият етап от отглеждането на агнетата е обединяването в по-големи групи на майките с приплодите. За най-добре развитите и жизнени приплоди такава група от 5-6 майки може да стане още на 2-3-ия ден, а останалите - след 7-8-ия ден. За агнетата се построява отделение, в което след 10-12-ия ден започва да се залага люцерново сено и концентрирана смеска. Концентрираната смеска е най-добре да се купи от фуражен завод, тъй като тя трябва да е с високо съдържание на суров протеин и балансирана с микроелементи.

В зависимост от това каква ще бъде реализацията на агнета - за разплод или за месо, се практикува различно хранене и гледане през бозайния период. Мъжките и женските агнета, одобрени за разплод, се оставят да бозаят по-дълго време от майчиното мляко.

Специални грижи трябва да се отделят за отбиването на агнетата. Отбиването става постепенно, с отпадане на второто и третото бозаене, така че последните дни агнетата се пускат само веднъж през деня.

Най-често срещаните болести по агнетата през този период са: заразни - пневмонии, диарии, пастьорелоза, анаеробна дизентерия, салмонелоза, колибацилоза, заразна ектима; незаразни - мускулна дистрофия, ензоотична атаксия, рахит; паразитни - еймериоза.