Малко са растенията, които се самоопрашват; повечето разчитат за възпроизводството си на животни, вятъра или водата. Освен пчелите и други насекоми пренасят прашец - например, мухите цветарки, пеперудите, някои бръмбари и оси. Тази роля може да се изпълнява и от животни като прилепи, птици и гущери, както и от маймуни, гризачи или катерици.

С намаляването на опрашителите фермерите в някои страни, например Китай, започват сами да се грижат за опрашването в своите овощни градини.

В Европа най-добре позната е медоносната пчела, която се отглежда от пчелари за производството на мед и на други продукти. На континента се срещат и около 2 000 диви видове опрашители. Неотдавнашни изследвания показват, че дивите опрашители имат решаваща роля и отглежданите пчели само ги подпомагат, но не могат да ги заместят.

Защо намаляват опрашителите?

Към момента липсват достатъчно научни данни за цялостна картина, но има доказателства, че човешката дейност допринася за намаляването на популациите. Около 10% от видовете пчели и пеперуди се смятат за застрашени в Европа.

Опрашителите са изложени на различни фактори - например, промените в начина на ползване на земите (превръщането им в селскостопански земи или градски зони) отнема естествените местообитания за дивите опрашители. Интензивното земеделие води до изчезването на много растителни видове от обработваемите земи, което намалява достъпа на насекоми до храна.

Пестицидите също засягат опрашителите - или пряко, когато става въпрос за химически вещества, които убиват насекоми, или непряко, когато тези вещества се борят с определени култури. Това е причината Парламентът да поставя акцент върху намаляването на ползването на пестициди.

Промените в климата създават условия за навлизане на агресивни чужди видове, които нападат опрашителите или се конкурират с тях за ресурси. Например, навлизането на азиатския стършел и на паразити са особено опасни за медоносните пчели.