Не бива да се забравя и възможността за оцветяване на ракиите.

Някои стопани си мечтаят за онзи леко златист цвят, който прави ракията като светъл кехлибар и добавя зрителна и вкусова стойност към качеството на напитката.

За тази цел би могъл да се използва карамел, който сами да си направите.

Но трябва внимателно да се прибавя дозата, защото има опасност да се получи и много силно конячен цвят, а той между другото е характерен за доста стари и отлежавали с години ракии в дървени съдове.

За оцветяване с карамел може да се каже, че това е бърз и сигурен метод.

Наш читател споделя, че за 30-40 л ракия ползва само стотина грама захар, която загрява на бавен огън в емайлиран или меден съд.

Как се „гаси" карамел

В малък съд се поставя захарта и се загрява до температура 150 до 180 градуса. Тя бързо се стопява при непрекъснато разбъркване и започва да кипи, като придобива тъмнокафяв цвят. Карамелът е готов когато на пипане престане да бъде лепкав.

След като е готов, се налива малко студена вода в обем 55 до 60% от количеството на вложената захар - това е т. нар „гасене на карамела". Той изведнъж се втвърдява, бъркането спира. Нагряването продължава до кипене, тогава карамелът се разтваря във водата.

Изпарява се не повече от 50% от водата, тогава нагряването се спира и той е готов. Изпарение на по-голяма част от водата трябва да се избягва, тъй като след охлаждане карамелът става практически неразтворим.

Когато е готов, той има плътност 1,3 и съдържа 30 до 40% некарамелизирана захар и 20 до 30% вода. Може да се съхранява неограничено време, ако се разреди 1 ч карамел с 4 ч ракия.