3° C, облачно
Добивът и качеството на гроздето зависят от взаимодействието на много фактори. Храненето на лозите е един от тях, който пък зависи от химични и биологични процеси. Затова, когато се предприема направата на схема за торене трябва да се вземат предвид много установени правила.
Хубаво е и любителите да знаят какъв е съставът на тяхната почва, на която отглеждат лозя. Може да имат недостиг или излишък на някои от елементите, което се установява най-точно след направата на листни и почвени анализи. Тези анализи не е нужно да се правят всяка година, но веднъж на 4-5 години е препоръчително.
След внасяне на торовете в почвата, те взаимодействат с нея, при който процес голяма част от хранителните йони се свързват с почвения поглъщателен комплекс.
От най-голямо значение за лозовите растения е съдържанието на глинести материали в почвата.
Особено важно значение за гроздето
има комплексът глина- хумус
Решаващо е значението на органични вещества за плодородието на почвата. Динамиката на почвените процеси зависи освен от механичния и минерален състав и съдържанието на хумус, и от реакцията на pH, енергията на микробиологичните процеси, обработката на почвата и др.
Торенето играе много важна роля за храненето, защото то снабдява лозовото растение с усвоими хранителни вещества и повишава почвеното плодородие.
Торенето на лозата е и факторът, който определя добивите и качеството на гроздовата продукция.
За осигуряването на балансиран хранителен режим или т. нар. балансирано хранене на лозата от решаващо значение е торенето с азот, фосфор и калий, а при някои почви - с магнезий и калий.
Според специалистите
самостоятелното внасяне
на макроелементи има слаб ефект
Под влияние на торенето значително нарастват листната повърхност и фотосинтетичната активност. Рационалното торене повишава също така и съдържанието на пектинови и дъбилни вещества в гроздето.
Различните елементи имат различна роля
Торенето с фосфорни, калиеви и магнезиеви съставки в торовете увеличава съдържанието на ароматни и багрилни вещества, а азотните ги намаляват.
Системите на торене на лозата включват цял комплекс от мероприятия с оглед на рационалното използване на торовете по време.
В системата на торене се включват торене преди засаждане, припосадъчно торене, и ежегодни дози на торене на плододаващите лозови насаждения.
Торенето преди засаждане се извършва преди риголване и с него се цели да се подобрят водно-въздушния режим, физико-химичните свойства на почвата и да се повиши плодородието на дълбочина около 60-70 см, където са разположени корените.
Количеството на органичните минерални торове зависи от типа почва, от наличието на хумус и от запасите на отделните хранителни елементи.
За нашата страна се препоръчват 400-500 кг фосфор и калий на хектар, с което се осигуряват нуждите за няколко години.
След внасяне на минерални торове се препоръчва внасяне на оборски тор - 40-50 тона на хектар на 20-30 см дълбочина, което не винаги е осъществимо, затова се заменя с други органични съставки.
Торене на млади плододаващи лози
При тях се извършва запасяващо торене. Обикновено не се торят до встъпването им в плододаване.
Когато не е извършвано такова торене, препоръката е да се тори с азотни торове – 80 кг на хектар.
Редовното торене на лозата настъпва
след влизането в пълно плододаване
Торовете тогава трябва да бъдат пресметнати така, че да възстановят изнесените количества хранителни вещества чрез гроздето, но и чрез листопада и резитбата.
Установено е, че хранителните елементи азот, фосфор и калий в листата варират, в зависимост от тяхното количество в почвата. Така че и по съдържанието им в листата може да се съди за торопотребността на почвата.
Норми на торене
Количеството на даден тор, който се внася в лозовото насаждение за един вегетационен период, представлява нормата на торене.
При внасяне на един или друг вид торове трябва да се имат предвид някои установени закономерности, които са свързани с тяхната минерализация и продължителността им на действие.
Важни съвети: На почви с лек механичен състав и при сухи условия органичните торове се минерализират за 1 до 3 години, а на тежки глинести и влажни почви - за 4-5 години.
Това трябва да определя и периодичноста на тяхното внасяне.
През вегетационния период азотните торове се използват от растенията до 30% и се измиват в дълбоките почвени слоеве, затова трябва да се внасят ежегодно.
Време и начини на торене
Те се определят предимно от вида на торовете, биологичните способности на сортовете, климатични и почвени условия.
Органичните, фосфорните и калиеви минерални торове се използват най-пълноценно при есенното им внасяне.
Азотните торове се внасят най-често 2 пъти през пролетта и не по-късно от 20-30 дни преди напъпването на лозите, и в края на усиления растеж.
Важно нещо, което трябва да знаят лозарите, е, че не бива да се прилага азотно торене 1-2 месеца преди узряването на гроздето.
За кореново и листно подхранване
Пълноценното торене на лозата може да се осигури като се съчетае основното торене с подхранването - кореново и листно.
При кореновото подхранване на хектар се внасят: азот - 10-40 кг, фосфор - 15-40 кг, калий - 15-30 кг, манган - 3-10 кг, цинк - 1-3 кг.
Листното подхранване се извършва чрез напръскване на растенията с макро-и микроторове. Чрез тях се осигуряват необходимите хранителни вещества в критичните периоди от развитието на лозите. Извършва се сутрин или вечер, за да се избегнат пригорите по листата. На хектар се изразходват от 400-1000 дм3 разтвор от 0,1-0,3% амониева селитра, 2-5% суперфосфат, 0,3-1% калиев сулфат и други.
Това пръскане може да се съчетае с борбата с болести и неприятели.
Коментари