21° C, ясно небе
Все повече стопани имат мерака да си създадат ново малко лозово насаждение и сами, със собствените си ръце да си направят и виното.
Все пак трябва да имат първоначални основни познания за мястото, климата и изискванията на лозата.
Тя, макар че е растение, което не е много капризно, все пак има своите специфични изисквания, с които е хубаво човек да се съобрази, ако може.
За лозата основно трябва да се знае, че
вирее най-добре при умерен и слънчев климат,
което я прави добре дошла в България. Лозите понасят по-добре сушата и температурните промени, но пък могат да бъдат застрашени от измръзвания на пъпките, при появата на слани, както и много продължителни валежи при растежа, но това все пак са определени годишни природни събития, с които не винаги можем да се справим.
С кои от останалите климатични условия трябва да се опитаме да се съобразим, когато ще правим едно ново лозе.
Какви температури обичат лозите
Температурните условия са от изключително важно значение за развитието, оттам и за добива и качеството на гроздето.
То узрява най-добре в райони с тихи дълги есени, които осигуряват около 200 дни вегетация. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С, а температурната сума в района е добре да бъде 3500-4000°С.
Колкото и да е топлолюбива, лозата не обича големите горещини. Температури, които са над благоприятните 25-30°С също започват да й се отразяват неблагоприятно, а температури от порядъка на 40-42°С могат да причинят неприятности от рода на пригори по листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до около -17°С.
Колко да е влагата?
Лозата не може без вода, но може да се развива без напояване. Тя развива дълбоки корени и черпи вода от по-долните слоеве на почвата.
Излишната влага обаче е вредна за нея, тя не понася плитките подпочвени води. При излишна влага и в дълбоките почвени пластове се потиска растежа на корените, дори може да загният при прекалена влажност.
Недостигът на влага обаче също се отразява неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато могат да пият достатъчно вода.
Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления си растеж до фазата след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват.
Не е без значение и въздушната влажност
Когато въздухът е много сух, устицата по листата проявяват защитен инстинкт и се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и в такива случаи се получава по-малко и по-дребно грозде.
От друга страна, високата въздушна влажност е условие за развитието на мана и другите гъбни болести, за които знаем колко трудна е борбата с тях.
Честите превалявания по време на цъфтежа могат да станат пречка за нормалното оплождане и предизвикват изресяване. Ранните есенни валежи пък може да възпрепятстват доброто узряване, тогава гроздето остава воднисто и с по-ниска захарност.
Лозе може да бъде засадено с успех, както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон и изложение
Как правилно се подготвя почвата за засаждане
Лозата е подходяща за засаждане и на склонове със слабо плодородни почви. В много добри лозови масиви могат да се превърнат дори и пустеещи земи. На изкоренени стари лозови насаждения обаче не бива да се създават нови такива, за да се избегнат инфекции, предаващи се често по корените. Затова при такива терени трябва да се изчака поне три години.
Площта трябва да се изчисти,
терасира, дренира и нивелира
Основната оран е вид риголване - трябва да се извърши до два месеца преди засаждане на лозите, за да успее почвата да се уплътни и почвените буци да се разбият.
Преди риголване се разхвърлят задължително минерални и органични торове, това предпосадъчно торене е много полезно и важно за растенията.
В зависимост от запасеността на почвата се внасят около 50-60 кг./дка суперфосфат, 30-40 кг./дка калиев сулфат и добре разложен оборски тор. Най-добре е преди засаждането да се направи почвен анализ.
Риголването на малките площи може да се извърша и ръчно, но е доста трудоемка работа, така че е по-добре да се разчита на машината и трактора.
Създаването на лозови насаждения може да се осъществи през есента и през пролетта.
При есенното засаждане процентът на прихващане е по-висок и през първата година лозите имат по-силен растеж.
Кои са подходящите склоновете
Южните склонове се отразяват прекрасно на развитието на лозите – те са идеални за производството на ранно десертно грозде, там то узрява много добре.
Югоизточните и югозападните склонове също са много подходящи за производството на ранно десертно грозде.
Те са подходящи и за грозде, от което ще се правят червени вина с високо качество, и за десертни вина.
Северните склонове, североизточните, както и северозападните се смятат за добри изложения за производството на бели вина.
Кои склонове действат добре на лозите
Дългогодишният опит по отглеждането на гроздето е показал, че засадените лози по хълмовете имат редица предимства пред тези на чисто равнинните терени. По склоновете се ражда грозде, което е по-богато на захари и с по-силен аромат, а повече са и багрилните вещества.
По-доброто проветряване на растенията по тези места доста помага и за появата на по-малко болести от гъбно естество.
А в такива райони обикновено късните пролетни слани по-рядко засягат лозите. Освен това склоновете по-рядка стават място за задържане на силни зимни студове.
Недостатък на хълмовете може да е само в това, че там обикновено почвите са малко по-бедни и по-слабо влагозапасени и в малко по-голяма степен са засегнати от ерозия. Но все пак тези терени са много добри.
Трябва да се знае за тях, че когато наклонът им е над 6 градуса е добре да се прави терасиране. Правят се два вида тераси – стъпаловидни и наорни.
Наорните са за участъци с неголям наклон – от 6 до 10-12 градуса.
При наклони над 12 градуса е по-добре да се направят вече стъпаловидни тераси, които винаги трябва да имат откос и платно.
Коментари