15° C, облачно
Първият цвят вече е набран, масово кампанията започва по Гергьовден
Петър Симеонов на 47 години от град Гурково, област Стара Загора. Той е заместник-председател на Асоциацията на розопроизводителите в България. Семейството му се занимава със земеделие от 1992 г.
– Как започнахте?
- Започнахме със 7-8 дка маслодайна роза, след това засадихме лавандула, а после увеличихме земята. Сега имаме 130 дка маслодайна роза и 65 дка биологично отглеждана лавандула. Имаме малко лозя на площи под аренда – те са с винените сортове Мерло и Каберне. Отглеждаме малко пшеница и слънчоглед за рента.
Имаме стопанството отдавна, но от 4 години произвеждаме крайни продукти от роза и лавандула. По-голямата част от насажденията маслодайна роза направихме през 2002 г. Произвеждаме розова вода, душ гел, шампоан, балсам за устни, розово масло, сух розов цвят, суха розова пъпка, крем с розово масло и колаген, както и лавандулово биологично масло, лавандулова вода, лавандулови шампоан и душ-гел, и сух цвят.
От сухия розов цвят най-често се приготвя ароматен чай. Двата продукта, които най-добре се продават към момента са кремът за лице и розовата вода. Традиционно розата се търси много, но през последните години има по-голям интерес и към лавандуловото ни масло. Говорим за дребната разфасовка, а не за големи количества.
Износът е основно за Германия, отскоро изнасяме за Австрия, основно розова вода. Участваме в изложения в Германия, Словения, Румъния, Гърция, на фермерски пазари, имаме онлайн магазин. Наблюденията ми са, че все по-малко хора посещават фермерските пазари. Не знам поради каква причина – дали е защото на фермерски пазари участват и хора, които не са производители, а са прекупвачи на земеделска продукция, но е факт.
Брането на розата вече започва. Първите цветове бяха откъснати през миналата седмица, което може да се каже, че откакто се отглеждат рози в България, не е имало толкова рано розобер. Причината е топлото време през март и април.
Основният розобер в цяла България вероятно ще започне около Гергьовден. Това не е добре за розовата кампания, но всичко зависи от времето през май. Ако е благосклонно към розопроизводителите, може би нещата ще се случат добре, но ако продължи това затопляне и сухото, горещо време, кампанията ще бъде много кратка.
В Гурково, източния край на Розовата долина, няма прекупвачи. От колеги чувам, че има пунктове за изкупуване на розов цвят в Карлово, Сопот, в западния край на Розовата долина. Имаме уверението на Министерство на земеделието и храните от последния Консултативен съвет по розата затова, че ще правят проверки на място в пунктове за изкупуване на розов цвят, ще се проверява дали дестилериите имат договори за изкупуване на розовия цвят. Мисля, че нещата ще се случат.
Всеки път представяме проблемите си пред Министерство на земеделието и храните, но станаха вече четири години и няма решения. Най-големият проблем, който е в целия сектор, но особено при брането на рози и череши, е липсата на работна ръка. Няма как да си приберем продукцията, като нямаме работници.
Вторият проблем в нашия сектор е това, че нямаме препарати за растителна защита. Има мярка, по която се отпускат близо 40 лв./дка за препарати, но розопроизводителите не могат да я ползват поради липсата на Програма за растителна защита, в която да са включени препарати срещу агрилус и ръжда. От четири години говорим за това, че нямаме ефективни препарати за растителна защита. Препаратите, които са регистрирани преди 30-40 години, вече не можем да ги ползваме, тъй като вече не действат върху розите.
Третият проблем са еднодневните трудови договори. Няма как, в пика на розобера в 3-4 часа сутринта, розопроизводителят да напише 100 договора на един блок. По време на Ковид пандемията беше по-спокойно с еднодневните трудови договори, като договорите се регистрираха в НАП в края на кампанията и нямаше нужда да се занимаваме с тях всеки ден по време на кампанията на розобера. Друг недостатък на договорите е това, че един работник може да не дойде на работа при теб в два поредни дни – един ден той идва при мен, на следващия ден отива при друг колега и на следващия ден – при трети колега. Аз не мога да съм сигурен, че един работник ще идва на работа при мен в продължение на 20 дни. Необходимо е, или изцяло да се премахнат еднодневните трудови договори, или да се въведе такса на работник. Трябва да се спре това безумие, сутрин да искам лична карта, за да сключим договор – ние рози ли да берем, или да поемем допълнителни разходи за отделен човек, който да се занимава с договорите. Този проблем не е само при нас, а и при другите колеги.
Стремим се да произвеждаме краен продукт, за да може остатъчната стойност от продукта да остава при нас. Част от розовия цвят доставяме на дестилерия, но останалата част влагаме в производство на крайни продукти. При 2 лв./кг миналогодишна изкупна цена на цвета и при среден добив от 200 кг/дка розов цвят средно за целия сезон в цяла България. Не може за розопроизводителя да останат 50-60 ст. печалба и с тези средства да трябва да се подготви за следващия сезон.
Колкото повече се увеличава цената на розовия цвят, толкова повече поскъпва розовото масло и фирмите, които го купуват, просто се насочват към компании от други държави. Цената на розовия цвят не може да се вдига драстично, защото продукта от него става непродаваем. Моето мнение е, че тук трябва да се намеси държавата. За да излезе един преработвател с розова вода или розово масло, необходимо е да бъдат подпомагани както производителят, така и преработвателят, за да излязат на външния пазар с ниска себестойност и за да бъдем конкурентоспособни. Не може една Турция или Азербайджан да излизат с ниска себестойност и с все по-качествено розово масло. С течение на времето това масло все повече застоява в България и проблемът ще дойде рано или късно. През последните години все повече градини се изоставят и не се обработват поради факта, че розопроизводителят не е на печалба и тази работа не е рентабилна.
По данни на МЗХ насажденията с маслодайна роза в България са около 54 хил. дка. По наша информация над 40 хил. дка от тези площи няма да бъдат прибрани. Всяка година добивите от маслодайна роза намаляват, цветът става все по-малко. От тези 54 хил. дка насаждения ние имаме набран цвят под 10 хил. тона, което е 200 кг средно на декар.
Тази година ние имаме сключен договор за изкупуване за бране на цвета на 3,70 лв./кг. Размерът на надницата все още не е определена, миналата година беше 1,50 лв./кг, надяваме се тази година да се запази това ниво, защото имаме големи разходи. За производството на килограм цвят всеки производител дава около 1,20 лв. Някои колеги влагат по-малко средства, не правят окопавания, пръскат по-рядко, но това се отразява на насажденията през следващата година, защото започват да боледуват повече. По този начин се губи добив.
– Как стигате до крайния си продукт?
- Имам мобилна дестилерия с капацитет 1,5 кубика, която е 4 пъти по-малък обем от големите дестилерии. На ден мога да преработвам до 200-300 кг цвят в розова вода, масло не правя. Сега предприемам стъпки да регистрирам преработващо предприятие, но е много сложно с документацията и инвестицията е много по-голяма.
– Каква е тенденцията в близко бъдеще?
- Все повече хора ще се отказват от розопроизводството, според мен. Големите компании направиха своите насаждения, които възлизат на около 15 хил. дка в страната. Мисля, че и средните производители като мен с 50-100 дка ще се запазят, но след като няма печалба, розопроизводството ще бъде нерентабилно за все повече розопроизводители.
Държавата не се ли намеси с директна финансова помощ към преработвателя и производителя, няма как да бъдем конкурентоспособни на външния пазар.
– Как сте организирали дейностите си на полето?
- Майка ми и баща ми също обработват площи с рози в две землища – едното в град Гурково, другото в село Димовци. Второто се намира на 600 м надморска височина в Балкана и розите, които берем там, са с по-висока концентрация на розово масло. 90% от розовата вода, която произвеждам, е от тези насаждения. Затова е висококачествена. Баща ми, съпругата ми и аз сме регистрирани като земеделски производители, като всеки си има стопанство. Агротехническите дейности правя аз – обработвам, пръскам. По време на кампанията по розобера цялото семейство е ангажирано, децата също.
Имам момченце на 6 г. и дъщеря на 15 години. Каката ни помага с превод по време на изложения. Учи в английска езикова гимназия и с френски език. Бъдещ мениджър на стопанството ни, надявам се.
Всеки един от нашето семейство знае как се произвежда всеки един от нашите продукти.
Идвало ни е да намалим насажденията, но с лека ръка не се изкореняват насажденията. Колкото и да е трудно, искаме да продължим.
– Какви са ви наблюденията в други райони на страната за отглеждане на етерични култури? Вие сте заместник-председател на Асоциацията на розопроизводството у нас.
- Има пренасищане с лавандулови насаждения в региони, за които културата не е традиционна – като Северозападна и Североизточна България. Некачественото масло, което се произвежда в тези райони, доведе до огромните количества, които в момента залежават. От най-големия производител на лавандулово масло в света България в момента има залежали количества, които не се знае точно колко са. А, те не се изкупуват всичките, защото са по-нискокачествени, защото са нетрадиционни култури на тези места.
За мен традиционни райони са Чирпански, Старозагорски, Розовата долина от единия край до другия, част от Шуменския регион, част от Сливенския. Най-доброто масло се добива в тези райони.
Нямам проблем с изкупуването на моите количества биологично лавандулово масло, но цената не е тази, която би трябвало да бъде. Изкупна цена от 110-120 лв./кг масло би покрила разходите, но колеги казват, че в момента биологичното лавандулово масло се изкупува на 40-50 лв./кг, а конвенционалното между 20 и 35 лв., което означава, че производителите са на загуба.
– Каква е картината в момента?
- Виждам, че хората разорават площите с лавандула. В крайна сметка секторът сам ще се регулира. В момента отглеждането на лавандула не е рентабилно, виждам, затова се намаляват площите в Добруджа, което е добре за колегите, които сме на юг, защото страдат хората с традиции в лавандулопроизводството.
Каква подготовка имате като земеделски производител?
Завършил съм техникум по готварство, в момента съм студент бакалавър със специалност етерично-маслени култури в Тракийския университет.
- Какви са препоръките ви?
- Секторът трябва да бъде подпомаган от държавата, но не краткосрочно, а дългосрочно, минимум за 5 години, защото ще дойде един момент, както се случи през 2016-2017 г., когато имаше голям недостиг на розов цвят. Цената се покачи до 6 лв./кг и хора, които помислиха, че розопроизводството е бърза печалба, насадиха огромни полета с розови насаждения. Но 5 години по-късно цената падна до 1,30-1,40 лв./кг. Хората като видяха, че нещата не са розови, се отказаха. Не мисля, че сега ще има такъв бум. Секторът трябва да бъде подпомаган извън сектор Растениевъдство, защото ние сме особена култура, емблема за България с 300 години история.
– Как и къде пласирате продукцията си?
- Имаме онлайн магазин. Нямаме физически, защото това означава повече разходи и работници. Работим по заявка от външни клиенти за годината. Първо си намираме пазара и след това произвеждаме количествата. Продължаваме!
Коментари