Ниските изкупни цени на зърното и опасността от фалити са причина за застой и лек спад на цените на пазара на земя

От месец насам обявите за продажба на големи парцели земеделски земи в специализираните сайтове се увеличават значително, показа проверка на в. “Български фермер”.

50 000 декара ниви е обявило за продажба през септември физическо лице в землището на Шумен. Същия месец, също от фермери в землището на Калофер са предложени за продан 1170 декара, в Садово - 30 000 дка, в Катуница -9082 дка, в землището на Кривня, Провадийско - 27 208 дка.

Тези обяви са само една малка част от многото, които вървят от края на август насам, коментират анализатори на пазара на ниви. Според тях те са сигнал, че цените са достигнали своя таван и пазарът е в повратна точка

Доказателство за това е и фактът, че крупни собственици на земя, които досега основно фокусираха стратегията си към покупка, започнаха да продават.

Един от големите собственици “Агрион” започна да продава ниви на разсрочено плащане и цени от 400 лв. на дка преди месец. На сайта на компанията са пуснати за продажба близо 6600 имота с големина между 1 и 700 дка.

От дружеството обясниха мотивите си за продажба с това, че искат да дадат възможност на фермерите да окрупнят и разширят обработваемата си земя.

Другият от големите - “Адванс Терафонд”, от началото на годината е продал общо 6371 дка, сочи месечният бюлетин на дружеството за август, публикуван на 15 септември. Отделно през 2016 г. oбщо са договорени 14 696 декара за продажба на разсрочено плащане.

Експерти в бранша коментират, че има застой на цените и лек спад, като цяло няма търговия със земеделска земя, като това донякъде се обяснява с цикличността на пазара и реално ще може да се оцени като тренд към края на годината. Според тях в последните няколко години се е създало изкуствено повишение на цените, което сега блокира потенциалните сделки.

Кои са обаче причините за появата на повече предложения за продажби на ниви и то на големи парцели.

На първо място е кризата в зърнопроизводството

Глобалната тенденция за отлични добиви при зърнените култури и продължаващото световно натрупване на свръхзапаси не са повод за радост сред фермерите.

Колкото повече и по-качествено зърно произвежда светът, толкова повече спадат цените му. Този тренд доминира глобалния зърнен пазар в последните три години и е и сред главните причини за влошаването на финансовите резултати на българските зърнопроизводители. Страната ни прибра историческа реколта от над 5,64 млн. тона пшеница при това с високо качество. Но лошата новина за фермерите е, че цената е средно с 15 % по-ниска от мналогодишната, а разходите за производство са се увеличили и на практика поглъщат 90% от субсидиите.

Ето защо повечето от представителите на сектора вече не говорят за ръст на бизнеса, а по-скоро се стремят да запазят оборотите си. Затова и се въздържат от покупка на още ниви.

“Повечето от големите в агробизнеса освен зърнопроизводство имат и други дейности, които ще им позволят да компенсират неблагополучията със зърното. Но много от средните и малките зърнопроизводители са ударени

Очаквам да има и фалити, коментира известен агробизнесмен от Североизточна България.

Рекордно ниските изкупни цени, в съчетание с високата себестойност, ще доведат до финансови провали, предвижда и Ангел Вукодинов, председател на контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и опитен фермер.

“В началото на стопанската година ще стане ясно какъв е размерът на кризата, но тя е факт. Трудно ще си върнем разходите, трудно ще си покрием инвестициите.

Лошо е и за собствениците на земеделска земя, защото има обратна тенденция вече и в цената на земята

Първи понасяме удара ние и всички след нас. Ако зануляваме производството с есенници, с пролетниците сме определено на загуба”. Това коментира преди време пред “Фокус” и Мариела Йорданова, председател на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието.

Плащанията на площ, които бяха и основния двигател на пазара, също вече са изчерпали горивото си. През тази година България достигна тавана на бюджета за субсидии - те ще се движат средно в рамките на 31-33 лв./дка до 2020 г., като близо една трета от тази сума е обвързана с изпълнението на т.нар. зелени изисквания, които в голяма степен ограничават постигането на оптимални резултати от стопанствата.

В същото време темпът на нарастване на рентата е все по-скромен през последните три години. Последното прави възвращаемостта на инвестицията от рента все по-дълга. Това се казва в анализ на организацията с нестопанска цел за агроанализи "Интелиагро".

Според брокери на недвижими имоти, земеделски стопани се отказват от земите си и продават, основно защото субсидиите от ЕС намаляват за производство на земеделски култури.

След 2020 г. настоящият механизъм за субсидиране на земеделието може да остане в миналото, а с какво ще бъде заменен засега остава неясно.

Липсва и интерес от страна на чужденците

Разпокъсаността на земята, липсата на сигурност при опазване правото на собственост, трудностите и разходите, свързани с напояване, осигуряване на електричество и пр. продължават да държат чуждия интерес към земеделската земя надалеч, посочват от "Интелиагро".

Действието на всички тези фактори, които в момента доминират на пазара на земеделските земи, ще продължи и е твърде вероятно разпродажбите на ниви още да се увеличат и допълнително да натиснат цените надолу, прогнозират брокерите.